Сирищник е пернишко село, отстоящо много близо до областния град и до община Ковачевци. Разстоянието до столицата е 45 км, а до Перник с 20 по-малко, като междувременно близо до населеното място се намира и язовир Пчелина. Това е един от най-големите риболовни басейни на територията на страната. В язовира се вливат водите на река Светля, която тече през селото. Останките от поселения от древен характер свидетелстват, че живот по тези места има още от епохата на античността. Тогава естествено е имало предишни селища, които се намират в границите на землището на днешното населено място. В местността Крънчов дол се прави откритие на едно от първите антични селища, което е разположено на площ от около 15 декара. Друго такова селище се намира и в местността Църквище, като за целта се върви четири км в северозападна посока. А в местността Ушите има останки от крепост, известна с името Градище.
Нейната площ е около два декара, а в миналото на Сирищник се запазват част от земите й, както и зидовете и крепостните стени. Това не е единствената запазена находка, показваща наличието на живот по тези места. Има например и надгробна могила, която стои точно на границата със село Ковачевци. Смята се, че тя принадлежи на част от обитателите, които живеят във въпросния период в Рустика. Иначе днешното село е считано за наследник на село от средновековен български тип, макар и да няма преки писмени данни и свидетелства. На базата на косвени доказателства обаче става ясно, че през 12-14-ти век през земите на селото минават чрез редуване войски на България и Византия. За съжаление борбата за надмощие в тази част се печели от византийците или сърбите. Сръбската държава взима част от земите на селището след решаващата и загубена от страната ни битка при Велбъжд от 1330-та година. Архиепископ Данило, който пише биографията на крал Стефан Дечански, дава тези сведения. Но през 1347-ма година от една грамота става очевидно, че селището е върнато в пределите на страната ни. Владетел по това време е цар Иван Александър. По-късно, в епохата на турско робство, се оформят две отделни административни единици.
Тогава Сирщник е сравнително малко по размери селище, като това вероятно е основната причина тук да се изпитат тежките последици от опустошителните завоевания на османците. Жупите, известни още като управниците на сръбската държава, изпитват непосредствено на гърба си унищожителната политика на империята. Това се разиграва в годините на 15-ти век. В религиозно отношение пък жителите на селото и тогава са силно вярващи и изповядващи християнската религия. Едно от доказателствата с най-голяма стойност в тази насока е поменикът на Пшинския манастир, който се нарича Прихор Пшински. Той се намира в пределите на днешна Сърбия , а документът е започнат през 15-ти век. В следващите десетилетия е периодично дописван и попълван, като там се срещат едновременно имената на селото и на Радомир. Това е всъщност втората отделна административна единица, оформила се в началните години на робството. Поради трайното присъствие на османците, повечето информация за жителите по това време идва от османски документи.
